Видове инструктажи, провеждани от длъжностно лице по БЗР
Въвеждането в особеностите на работа е задължителна и важна стъпка от производствения и всеки друг процес. Всяка фирма или организация, независимо колко високо е оценена степента на риск на работа в нея, е длъжна да обучи такова лице. Онлайн обучението по ЗБУТ заема все по-голяма част от начините на обучение на съответните длъжностни лица и представители на трудова медицина.
Нуждата от инструктаж възниква в различни етапи от работата. Всеки нов служител започва своето постъпване на работа с първоначален въвеждащ инструктаж, който да даде основни насоки в работата и ориентация в помещението и пространството на работа.
След като е премината тази първа и основна стъпка, новопостъпилият служител се отправя към конкретното си работно място, където друго съответно длъжностно лице по БЗР провежда т. нар. инструктаж на работното място. Той е много по-конкретен и насочен към спецификите на длъжността, за която идва служителят.
Друг момент, в който е нужно вниманието на длъжностното лице, е ежедневния инструктаж. Макар и приет с лека досада, той е важен и съществен при някои длъжности и не случайно е възприет като практика. Лицето, провеждащо ежедневен инструктаж, носи особено важна отговорност, защото по своята същност такова обучение се провежда на високо рискови групи. Като пример за такива могат да бъдат миньори, всеки, който работи с взривоопасни вещества, служители в транспорта, БДЖ, международен транспорт и подобни. Споменавайки всичко това бързо става ясно защо немърливост или недобре обучен персонал по инструктажа би криел риск за живота на много хора.
Периодичният инструктаж, макар и споменат на последно място, не губи своята важност на фона на останалите. При него длъжностното лице не създава нови знания и не въвежда, а надгражда над всичко, с което служителите са били запознавани до този момент. За да се гарантира обучение във всички новости, ръководството е длъжно да подържа високо ниво на информираност, като следи за обучението на персонала си през определен период от време. За общоприет срок се смята три месеца. Счита се, че за този период не биха станали застрашаващи промени, но след него е нужно опресняване и припомняне на риска от неадекватно и несъобразено поведение и действия на работното място.